Промяната в нас

Промяната в нас

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

В тази статия ще стане дума за:

  • Един рецитал (Родените преди демокрацията знаят какво е „рецитал“. Другите да питат по-старото поколение за какво иде реч).
  • Промените, които подготвя една голяма търговска фирма.
  • Новото поколение и новия мениджмънт.
  • Една лоша презентация.

В средата на 80-те, като ученик в гимназията, имах страхотен класен ръководител. Току-що беше завършил, отличник на випуска, разпределен в окръжен град, сравнително елитна математическа гимназия. Научи ни и на математика, няма спор, но историята е за друго. Десети клас, рецитал на тема „Партията и строителството“. Класният забравил за това и ни казва в последния момент. За да не го провалим бързо се организираме, намираме готов рецитал, всеки научава по две стихчета и готово. Докато се изявяваха останалите класове, под предлог „сценична треска“, класният ни измъкна да пием кола.

„Пичове, вие знаете ли как „Sex Pistols“ са станали известни?“

За сведение на четящите, аз лично изобщо не знаех кои са „Sex Pistols“, а какво остава да знам как са станали известни. Класният продължи: „Не са добра група, но правят шоу и затова са се откроили и запомнили. Затова от мен един съвет: Най-важното е да не ви пука! Забавлявайте се. Направете шоу. Важното е, да ви запомнят.“

Предавам резюме на един доста по-дълъг разговор, който не звучеше така мотивационно. Но трябваше да убием почти три часа, докато дойде нашият ред, защото бяхме последни. След няколко часа скука и слушане на практика на едни и същи стихове, без никаква почивка, дори за едно отиване набързо до тоалетната, публиката ни посрещна с нулев ентусиазъм и пълни мехури. Но ние се проявихме като вятърът на промяната. Scorpions, с техния „Wind of Change“, не можеха дори да ни завиждат, защото по онова време още не я бяха изпели.

Всичко започна скромно и в рамките на закона. Комична визия и малко над средното комично изпълнение – най-високият рецитатор излиза облечен като чавдарче, а най-ниският - работник по потник. Следва често запъване в рецитацията и четене от „пищови“ – не нарочно, просто не си бяхме научили репликите. Усетила полъха на промяната, аудиторията се събуди. След това малко й трябваше, за да избухне. Повод за това лесно се намери. Не е виновен поетът Пеньо Пенев:

„Дай бетон!“ – провиква се най-дребният от нас. (Чико)

„Още дай!“ -  с басов глас добавя малко по-висок рецитатор. (Аз)

„Повдигни!“ – мощно тръби следващият по ръст Пецо. (Режисьорският ни замисъл е прост: Хаспелът издига бетона, затова и ние така, по височина…)

„Издигни!“ – трябва да прогърми Калин „Туча“ от висотата на своите 201 сантиметра. Но от напрягане или друго го докарва на ужасен фалцет, и се чува едно пискливо и протяжно „Издигни-и-и…“

На аудиторията толкова й трябваше. И да не й бяхме дали повод, щеше да си го намери. Но ние й помогнахме според силите си. Триста тийнейджъри избухват в кикот и смях. Опитай се да ги спреш. Или да си продължиш рецитацията.

Следва дисквалификация, имаше заплахи и за комсомолски наказания. (Жалко, че не ни ги наложиха, сега щях да се пиша репресиран.) Но класният не ни се разсърди. „Важното е, че стана шоу!“, беше единствената му реплика, въпреки че със сигурност е отнесъл не малко критика, а може и нещо по-сериозно.

Истината е, че години по-късно за това шоу още се говореше. „Зайците“ в гимназията, присъствали на рецитала, по-късно възпроизвеждаха части от него, които дори ние като основни участници бяхме забравили. Направо си стана „елемент на фирмената култура“ за гимназията, макар че тогава не му казвахме така. Тогава видях този „блясък в очите“, който един днешен „Мениджър на промяната“ иска да види в своите хора. Но с какъв рецитал би могъл да го постигне сега?

Да превъртим тридесет години напред и да се върнем в наши дни.

Не съм писал статия с по-тривиално и скучно заглавие. Ушите ни хванаха мазолчета да си говорим за промяна. Всеки ден във Facebook прочитаме от три до триста поста на тема „промяна“, а колко картинки и клипчета има… Махатма Ганди на мен лично ми омръзна с неговото „Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“ Но е прав човека.

Започнах тази статия със заглавие „Промяната в ТЕБ“. Не е същото, нали? Промяната в ТЕБ и промяната в НАС. Но явно и на мен така ми идва отвътре. В теб, защото аз съм променен и различен, а ти си стар и скучен.

Реалният повод: Голяма търговска фирма подготвя годишно събиране на целия мениджърски екип. Събитието вече е подготвено, когато от централата в Европа, най-висшият мениджмънт спешно свиква всички от местното ръководство и казва: „Очаква ни промяна! Светът се променя и ние трябва да се променим с него! Днешните служители, които сега наемате, утре ще Ви уволнят. Клиентите ни стават различни и вече искат нещо друго, а не това, което им даваме досега.“

Познати мантри, нали. Чували сте ги и Вие. Ако още не сте, скоро ще ги чуете, обзалагам се. Нищо лошо няма в това и не искам да звуча саркастично. Всичко е така, искаме или не. Променя се пазарът, променят се клиентите, променя се работната сила. Това, което се учи в университетите, дори и в тези от Бръшлянената лига, а да не говорим за нашенското УНСС, утре ще бъде остаряло. Осем от десетте най-търсени професии към днешна дата, преди десет години не са съществували. Това, което се учи в първи курс, ще остарее преди студентите да успеят да стигнат до дипломна защита.

Което не отменя основната полза от образованието, особено висше. Опитваме се да научим студентите да мислят, да предлагат, да опитват. Трудно ни е, не ни се получава винаги, но опитваме. Твърдя го след повече от 20 г. преподаване във ВУЗ и най-ценното отличие до сега – „Любим преподавател на випуск 2015, специалност „Търговия“ в УНСС“.

Похвалих се, да се върнем на темата: Повлияни от срещата и осъзнали промените, които се случват, колегите от тази голяма и популярна компания спешно се отказват от подготвения вече сценарий на събитието и решават да поканят външен говорител, демек „спийкър“. Така попаднаха и на моя милост. Следва кратка среща и обсъждане на основната идея. И тук възниква изискване от страна на Възложителя: „Вие подгответе презентация, после ние ще я прегледаме и коригираме, за да сме сигурни, че ще кажете на хората точно това послание, което ние искаме да чуят“. Следва и дежурното: „То и ние можем да им го кажем, но на нас гледат по различен начин. Затова решихме да е някой външен.“

Звучи ли Ви разумно? Да, на първо четене. Но да си припомним, че темата е „промяна“. Какво ще се промени, ако някой външен каже същите неща, които мениджмънтът казва на хората в тази организация? Кое ще е различното, ако някой „редактира“ посланията? Кое ще е различното, ако пак пуснем прословутия PowerPoint, дори и украсен с провокативни снимки или някое и друго клипче?

Колеги, с най-добри чувства, макар и по-емоционално: Не проповядвайте промяна - не Ви вярват.

Ако искате нещо да се открои, наистина променете нещо. Започнете с промяна на начина, по който провеждате корпоративната среща. Поканете външни хора, за да кажат нещо различно. А ще сте сигурни, че е различно, ако изненада дори и Вас.  Дори с риск да чуете и видите нещо, с което Вие може да не сте съгласни. Затова пък част от Вашият екип има голяма вероятност да си го мисли.

Ако не сте готови да чуете различно и изненадващо мнение от външен лектор, как очаквате Вашите собствени служители да имат смелост да Ви го кажат в очите?

Преди две години друга мултинационална компания ни възложи обучения на тема коучинг. Причината – цялостна промяна, всички структури на компанията по целия свят се ориентираха към коучинг подход в мениджмънта. Интересното е, че задачата беше възложена така: „Всички наши колеги, без изключение, трябва да разберат, че задължително трябва да използват само и единствено коучинг подход. Независимо дали им харесва!“

„А това как да им го обясним, с коучинг подход или не е задължително?“ - пошегувах се аз. Възложителите първо се намръщиха, но после се засмяха и казаха: „Виждате ли, няма да е лесно. Ще трябва да започнете от нас.“ И работата потръгна. Когато човек мисли, може да разбере и промени много неща. Ако има и малко чувство за хумор, винаги е от полза.

Вече работим с поколението Y, а на прага е следващото, още по-различно поколение. Освен въпроса „Защо?“, те обичат и въпроса „Как още може да стане?“. Ако имате късмет и във Вашата компания кандидатстват „мислещи предприемачи“. Те искат свобода, искат да имат позиция и да изказват мнение, а не само да изпълняват. Не винаги им се получава, но не им пука.

Защо сред поколението на около 30 годишните са толкова популярни StartUp-ите? Защо не работят „залудо“? (Пояснение за хората под 30 г. Има такава пословица: „Залудо работи, залудо не стой!“) Защо не бързат да започнат работа и да градят кариера? Защо болшинството не са семейни? Защо пубертетът при мъжете продължава до 36 години и се увеличава?

„Сегашният мениджмънт ще изчезне до 10 години!“, казали най-висшите мениджъри на цитираната среща в европейската централа. И са били прави. Но това означава, че бъдещите служители няма да са само изпълнители, а ще трябва да развият мениджърски умения. Ако ние не им го предложим – ще го потърсят другаде. На срещата ми показаха интересно клипче. Младо момиче напуска работа с предизвестие, публикувано в YouTube. Важна забележка: Нейната работа е била такава - да следи зрителския интерес към определени клипове. На клипчето, заснето в офиса, тя танцува рап и обяснява причините да напусне. Е, и? Възложителят харесва клипчето. Но дали ще му хареса, ако утре неговите служители напускат така? Поправка, те и сега напускат така. Мързи ги да правят клипчета ли? Не, не очакват да настъпи промяна и затова не полагат усилие. Момичето се надява на промяна, борила се е за нея, почти две години по-късно се е отказала, но прави последен опит с това клипче. А в него има един основен въпрос, загубил се сред звуците на музиката: „Искате само да видите ръст на кликовете. А защо?“

Поколението Y обича въпросът „Защо?“. Не работят, ако не знаят защо. Не работят, ако не виждат смисъл. Не работят, ако няма мисъл…

Практиката показва, че оплакващите се клиенти са 4% от всички клиенти, имащи проблеми. Просто другите ги мързи да се оплакват, само напускат. Или не вярват, че някой ще ги чуе.

Опитайте се да чуете Вашите 4%. Особено сред напускащите Ви колеги и служители.

А в конкретния случай: Аз направих една лоша търговска презентация и нищо не продадох. Отказах се от този ангажимент. Не знам дали защото мога да си го позволя, или просто не исках да си създам проблеми с този клиент. По-скоро е второто. И сега малко съжалявам, защото пропуснах да се възползвам от урока, който класният ми преподаде преди 30 години и да последвам неговия пример. Защото трябваше да се съглася с клиента и да подготвя презентация според изискванията му. След това да отразя чинно всички корекции. А накрая да застана пред аудиторията и да кажа: „Пичове, вие знаете ли как „Sex Pistols“ са станали известни?“

След което да зарежа презентацията и да им кажа нещо съвсем различно.

Свързани теми

Статии от област Маркетинг