Основните умения на мениджъра
Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg
„Човек и добре да живее един ден става началник. И тогава започва да живее по-добре, но не му остава време да живее.”
„Всеки израства в йерархията докато достигне равнището на своята некомпетентност.”
„На малко прасе и на нов началник не се радвай – не знаеш каква свиня ще излезе от него.”
С мъдростите можем да продължим безкрайно. Истината е, че нещо се променя със, във и около хората, когато станат началници. Какво се променя? Защо казваме за някои хора, че са добри мениджъри? Има ли общи рецепти за успех, или всеки трябва да се спасява както може? Не можем да отговорим на всички въпроси, а и честно казано, едва ли някой наистина знае отговорите. Но ще се опитаме да подскажем някои идеи, които са важни както за новия мениджър, така и за опитния мениджър, издигнал се на още по-отговорна позиция. А най-вече за тези от вас, които за пръв път възлагат надежди и отговорности на един нов мениджър.
Ден първи: Нашите съболезнования – повишени сте!
От днес сте на нова, по-висока мениджърска позиция. Или ако изобщо нямате късмет и не ви върви, имате честта за пръв път да бъдете мениджър. Толкова ли е лошо? Защо тогава много хора с всички сили се стремят към шефския стол, а когато вече са седнали на него по никакъв начин не искат да станат? Откъде трябва да започнем и какво трябва да променим?
Нека да започнем от там, че един мениджър трябва да притежава три основни групи умения: технически умения, умения за работа с хора и концептуални умения.
Технически умения
Първата група, благодарение на която един обикновен служител се превръща в съвсем друг биологичен корпоративен вид, са така наречените „технически умения”. Това са основните професионални умения, характерни за съответната професия и организация. Ако говорим за мениджър в търговска фирма, тук се включват уменията за продажба, познаването на пазара и продуктите, уменията за преговаряне, за управление на запаси и т.н. Това именно са уменията, които правят човека добър в неговата професия. Нормално е един служител да бъде издигнат в ранг на мениджър именно заради добрите си технически умения. Трябва да признаем, че този подход има голям практически смисъл – добрият търговец може да научи своите подчинени на необходимите продажбени умения, добрият инженер може да контролира работата на своите подчинени инженери и т.н. Но дали това е достатъчно? Ако си добър търговец, инженер, счетоводител, лекар и така до безкрай, достатъчно ли е това, за да бъдеш добър мениджър? Практиката дава еднозначен отговор – не! За щастие, пак практиката казва, че понякога от добри търговци, лекари и т.н. стават добри мениджъри. Но не защото са били добри в професията си и са притежавали необходимите технически умения, а по-скоро въпреки това. Мнозина са затънали в капана да продължават да бъдат добри специалисти, вместо да станат добри мениджъри.
Какво трябва да знаем за техническите умения? Те са изключително важни в началото на мениджърската кариера, или по-скоро заради тях ставате мениджъри. След това, колкото по-нагоре в йерархията расте един мениджър, толкова по-малко е значението им за неговото развитие.
Извод за начинаещи мениджъри: Вие сте избрани за мениджъри най-вероятно заради добрите ви технически умения. Ясно е, че ги имате, но сега ги предайте на своите подчинени. И след това забравете за тези умения, ако искате да се развиете като мениджъри. Не ги губете, поддържайте ги, но не ги афиширайте и отново напомняме – използвайте ги само в краен случай, по-скоро като обучение на подчинените, а не като демонстрация на компетентност.
Концептуални умения
Да погледнем към върха на йерархичната пирамида в една голяма и успешна организация. Там седи едно полубожество. Е, може да не седи, а да стои, да се усмихва и приятелски да помахва с ръка, или дори да се разхожда сред хората. Защо е толкова велик и всички му се възхищават? Защото притежава описваното с магическата думичка „харизма”? Не. Най-вероятно защото неговата организация за момента постига отлични резултати. С какво е помогнал той за това? Вероятно със своите концептуални умения.
Концептуалните умения, извинете за засуканата думичка, означават две неща:
- Способността да се прогнозира
- Умението да се мисли от различна гледна точка
Оказва се, че добрият висш мениджър е не едно, а две полубожества – едното може да гледа в бъдещето, а другото може да влиза в съзнанията на други хора. Или нещо от този род.
Висшият мениджър най-вероятно е започнал като нисш мениджър. Но той не си е губил времето в това да развива и доказва техническите си умения. Те са с него и той понякога пестеливо ги използва, бидейки все още отличен счетоводител, архитект или търговец. Но на почти никой не му пука за това. Всички очакват от него да може да погледне напред в бъдещето и да подготви организацията и хората за настъпващите нови събития.
Представете си, че работите за висш мениджър в строителния бранш, който е предвидил кризата, защото симптоми за това имаше достатъчно и дори е определил приблизително точно кога ще настъпи. Плюс-минус някоя и друга година, за такава прогноза също е добър резултат. Затова неговата компания няма финансови проблеми, няма замразени проекти, а има добри инвестиции, включително в друг бизнес, който е стимулиран от кризата. Звучи добре, нали? А сега си представете, че този мениджър дори е познал кога ще свърши кризата.
Умението да прогнозираш е като математическото действие делене в Рибния буквар, където е казано, че „делението не е за всяка уста лъжица”.
А какво да кажем за умението да се мисли от различна гледна точка? Означава ли това, че всеки висш мениджър е малко нещо шизофреник? Нещата са далеч по-прости и безопасни. Нека да го погледнем през един пример: При големия шеф често идват различни искания. Директорът Маркетинг иска бюджет за нова рекламна кампания, защото само това ще раздвижи нещата, Търговският Директор иска същия този бюджет да се изразходва за бонуси към дистрибутори и собствения търговски екип, а Финансовият Мениджър заклева шефа във всичко свято да не харчи пари за глупости, защото все още е криза. И така, как да постъпи големият шеф? Ако има късмет, той не е специалист по маркетинг, нито добър търговец, нито добър финансист, но умее да вникне в различните гледни точки на своите мениджъри и да вземе правилното решение.
Забелязахте ли вметката: „ако има късмет”? Точно така, Големият шеф не трябва да е бил добър в нито една от тези професии, защото това може само да му попречи. А ако е бил добър, трябва да го забрави, т.е. да се отърве от техническите си умения, когато взима мениджърско решение от такава висока позиция. Защото, ако е бил добър маркетингов специалист, най-вероятно ще предпочете да даде парите за нова рекламна кампания (в чиято разработка в порив на височайша глупост ще се включи лично), а ако е бил финансист – ще поиска да ги спести. И най-вероятно, и в двата случая ще сгреши. Не защото третият вариант е правилният, а защото мисли изкривено, от определен ъгъл, според своята стара професия. А сега тя не му трябва, защото новата му професия е мениджър.
Извод за висши мениджъри: Колкото по-високо си в йерархията на една организация, толкова повече от теб се очаква да предвиждаш и правилно да преценяваш идеите на другите. Никой не се ражда с тези способности, те се придобиват във времето, с натрупания опит, практика и умение да се откажеш от постоянното използване на техническите си компетенции.
Умения за работа с хора
Остана още една група мениджърски умения, а именно – уменията за работа с хора. За разлика от другите две групи умения, чието значение се променя в процеса на израстване в йерархията – техническите намаляват, а концептуалните се увеличават - уменията за работа с хора са еднакво важни на всички мениджърски нива. Може да се каже, че те са нещо като стълба, по която мениджърът постепенно се изкачва нагоре и ако стълбата не е еднакво здрава по цялата си дължина, неизбежно ще се счупи. Доколкото уменията за работа с хора включват изключително много и различни неща, тук няма да се спираме в детайли на тяхното съдържание. Сега е важно да подчертаем следното:
Уменията за работа с хора могат да компенсират известни пропуски и слабости в другите две мениджърски умения.
Така например, мениджърът може да не е най-добрия технически специалист в своята област, но при правилно делегиране и наличието на добре подбрани помощници (което си е работа с хора), този недостатък се компенсира. Още по-трудно става когато си на върха и всички следят под лупа твоите действия. Тогава компетентните помощници, подкрепени от добре подбрани външни консултанти, могат да помогнат на мениджъра както правилно да прогнозира, така и точно да прецени различните позиции и гледни точки, за да вземе необходимото решение. А сплотеният екип на организацията да е подготвен да го реализира. Изглежда ви просто и лесно? Така е, но само като описание.
