Убийте лидера

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

Като мениджъри, или дори само като добри служители и специалисти във вашата организация, задължително сте били на поне един курс по лидерски умения. Приемете моите извинения. Няма друга тема, по която да са изписани повече глупости и още по-лошо, да са направени толкова много поразии, както за организациите, така и за отделните хора, работещи в тях. Ако сте нови мениджъри, поне един висш шеф вече ви е промил мозъка в посока на това, че сега трябва да бъдете лидери. Най-вероятно вие убедено сте кимали и сте си мислили: „Кой, аз ли бе? Ти знаеш ли какъв лидер става от мене? Баш лидер!”

Ако нещо трябва да се скрие или завоалира, то често се представя зад „феномена лидерство“. Авторът на тези редове си е правил експерименти в програми за отворени обучения да изписва закачки от типа: „Защо уволняват мениджъри, а не уволняват лидери?” и това автоматично води до повишаване на интереса и записванията. Вероятно и на вас поне един гуру ви е казвал разликите между мениджъра и лидера, или пък в групова дискусия сами сте изписвали тези разлики и после гордо сте ги окачвали на стената. Правилно – срамът пред много хора е пречистващ.

Ето ви част от най-интересните, любопитни и оригинални твърдения за разликата между мениджъра и лидера. В тях има много практическа истина, скрита зад философски формулировки. Позволил съм си след всяко определние да поставя в курсив  кратки цитати, толкова популярни, че за повечето има война за авторство. Помислете и върху тях:

• Мениджърът приема реалността, лидерът променя реалността.

“Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.”

• Мениджърът е фокусиран върху структурата и системата, лидерът е фокусиран върху хората.

“Има три вида хора — част от проблема, част от пейзажа и част от решението.”

• Мениджърът разчита на контрола, лидерът разчита на доверието.

„Проверката е висша форма на доверие.” (Маркс)

• Мениджърът постига цели, лидерът създава визия.

„Човек който има само визия е идиот.” (Чърчил)

• Мениджмънтът за лидерството е като счетоводството за бизнеса.

"Гил работи за мен като счетоводител, което значи, че понякога се налага да убива хора." (Ал Капоне)

• Лидерството допълва мениджмънта. Но не може да го замести.

“Едно протягане е половин полов акт. Но две протягания не правят цял.”

• Мениджмънтът е работа, лидерството е роля.

“Животът е сцена и всички ние сме актьори.”

• Мениджмънтът е познание – той може да се научи. Лидерството е талант – то може да се развие.

„За да развиеш нещо в един човек, трябва първо нещо да е било завито.”

• Лидерът е човек, когото другите следват. Понякога само от любопитство.

“Любопитството погуби котката.”

Вместо обобщение:

• Всеки човек, през живота си има известни успехи и провали като лидер. Мениджърът има повече провали.

„Един бит струва колкото десет небити.”

Но да се върнем в реалността. Щом е станало дума за лидерство, не може някой да не е споменал и думичката „харизма”. Това ни води към първото и единствено правило в практическото лидерство.

Правило единствено: Забравете за харизмата!

Питър Дракър разказва, че веднъж му се обадил вицепрезидент по кадрите на много голяма банка и поискал обучение на тема „Как мениджърът да придобие харизма?”. Последвала кратка телефонна лекция, включваща разясняването на много от представените тук идеи. След кратка пауза отсреща се чуло: „Но това по своята същност не е по-различно от изискванията към ефективния мениджър. А ние това си го знаем. Искаме нещо по-различно – искаме лидерство!”

„Точно така.” – бил краткият отговор.

Интересно, коя ли е била тази банка? И какво ли работи сега нейният „вицепрезидент по кадрите”?

Историята не познава по-харизматични лидери от „великата тройка” на 20-ти век: Хитлер, Сталин, Мао – деспоти, донесли повече зло и страдание, отколкото човечеството е преживяло за цялата си останала история. Ефективното лидерство не зависи от харизмата. Дуайт Айзенхауер, Джордж Маршал и Хари Труман – всички те са необикновено ефективни лидери, въпреки че харизмата във всеки от тях е била не повече отколкото в една замразена риба. За каква „харизма” може да се говори в разочарования, ожесточен и разбит на пух и прах между двете световни войни Уинстън Чърчил. Главното е, че в крайна сметка той излезе победител.

Нещо повече - харизмата погубва лидерите. Тя им пречи да бъдат гъвкави, кара ги да вярват в собствената си непогрешимост, прави ги неспособни за промени. Именно това се е случило със Сталин, Хитлер и Мао. Великият Александър Македонски е извадил късмет, че е умрял млад. Няма такова нещо като „качества на лидера” или „лидерски черти на характера”.

Дракър казва: „Мениджърът прави нещата правилно. Лидерът прави правилните неща.” Тази прословута фраза, която мнозина си приписват или просто цитират и тълкуват както им е угодно, може да доведе до объркване в бедната главица на новоназначения мениджър. В действителност, Дракър изобщо не противопоставя лидера срещу мениджъра.

Когато сме в затруднение, казваме че ни е необходим лидер.

Когато нещо не върви, казваме че ни е необходим екип.

Напоследък и двете думи използваме почти като мантра, като вълшебни, криещи в себе си някаква свръхестествена сила, която ще поправи грешките ни и ще оправи нещата.

„Модните” атрибути, приписвани на ефективните ръководители имат много малко общо с така наричаните „качества на лидера”, а още по-малко с харизмата. В действителност всичко е много по-прозаично, по-малко романтично и до голяма степен – скучно:

Същността на лидерството е в ефективността. Сами по себе си лидерските способности не представляват ценност. Умението да водиш и да накараш другите да те следват – това е само средство. Ключовото качество, отличаващо истинският лидер, това е неговата ЦЕЛ.

Фундаментът на ефективното лидерство се поставя на етапа, когато се определя мисията на организацията в кратка и ясна форма. Лидерът определя цели и приоритети; той също така определя и поддържа определени стандарти.

Разбира се, понякога на лидера се налага да прави компромиси. Но ефективните лидери много добре знаят границите на своите възможности и разбират, че не са всесилни. Преди да направят компромис, ефективните лидери определят границите на допустимото и желателното.

Първата задача на лидера е да бъде „камертон” – винаги да дава верен тон. Ако лидерът спазва няколко основни стандарти и принципи, давайки по този начин личен пример, той може да разчита на това, че хората, с които работи ще бъдат негови верни последователи.

Лидерът приема своята позиция като отговорна мисия, а не като звание, даващо му определени привилегии. Ефективните лидери рядко са „всеопрощаващи”, но когато стане напечено, те поемат отговорността върху себе си и не обвиняват другите за провалите. Чърчил е пример за лидер, умеещ ясно да формулира мисия и цели. Труман е известен с фразата: The buck stops here – Отговорността повече не може да бъде прехвърляна (Аз поемам цялата отговорност).

Именно защото не се бои да поеме отговорност, лидерът се обкръжава с талантливи сътрудници и подчинени. Деспотичните лидери се боят от конкуренцията и редовно организират „чистки”. Ефективният лидер поощрява своите сътрудници и помага за развитието им (включително в кариерата). Носейки отговорност за техните грешки, той истински се гордее с техните успехи, приема ги като свои. Лидерът може да е самолюбив и егоцентричен тип, а може и да е скромен и плах.

Историята познава истински лидери с почти изявен комплекс за непълноценност (Линкълн, Труман). Но всички те, и самовлюбените, и стеснителните, са се обкръжавали с талантливи, независими и уверени в себе си сътрудници.

Ефективният лидер знае, че присъствието на таланти носи риск: способните хора по правило са амбициозни. Но този риск е много по-малък от това, да бъдат заобиколени от посредственост. За лидера няма по-голям грях от рухването на неговата организация след оттеглянето му. Затова лидерът се стреми да подготви свои заместници.

И накрая: лидерът трябва да заслужи доверие. В противен случай той няма да има последователи, а няма такова животно като лидер без последователи. За да вярват на лидера изобщо не е необходимо последователите му да го обичат, или безпрекословно да са съгласни с него. Доверието в лидера се основава на вярата в това, че той действа съобразно своите убеждения. Това е вярата в „старомодни” понятия като честност и почтеност. Действията на лидера и неговите убеждения трябва да съвпадат или поне да не си противоречат. Ефективното лидерство се основава не на изявени умствени способности, а на първо място, на последователност и принципиалност.

Изкушавам се за финал да ви върна пак към прословутата харизма:
Седят двама чукчи на брега на Северния ледовит океан и ловят риба. Единият казва: „Притеснява ме нещо Хондурас.” Продължително мълчание. Размисъл. „Ами вземи го почеши – ще ти мине” – съветва го другият. 

Мисля си, че и с харизмата е като с Хондурас. Ако пък много ви сърби…