10 правила за Project Management

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

Чувството за хумор не е навредило на никой Project Manager. Твърди се, че даже е от полза. А покрай хумора, между следващите редове е скрита дори древна мъдрост. Като тази:

„Нищо никога не е било построено в рамките на графика и предвидените средства.“ (Хеопсов закон)

Управление на проект – разширен принцип на Епщайн-Хайзенберг:

В управлението на проекти най-често само два от основните три параметъра могат да бъдат определени едновременно. Тези параметри са: цел, време и ресурси (пари).

Ако знаете каква е целта и времето за постигането й, то не можете да прецените, дори приблизително, колко ще ви струва това.
Ако времето и ресурсите са ясно определени, то тогава е невъзможно да се определи предварително каква част от целта ще бъде постигната и/или каква е вероятността за постигането й. А най-често изобщо нямате ясна цел, а нещо от рода на:
„Все по-пълно и всестранно задоволяване на непрекъснато нарастващата потребност…”
Ако имате ясно определена цел и точно определени ресурси за постигането й, вие със сигурност не сте в състояние да определите или дори приблизително да предскажете кога целта ще бъде постигната.
Изключение от принципа: Ако случайно изпаднете в ситуация, при която и трите параметъра са точно и конкретно определени, то тогава знайте, че или проектът не е практически важен и необходим, или ще бъде отложен по „стратегически” причини.

Правило на Уестхаймер: За да прецените колко време ще е нужно да свършите нещо, преценете колко време мислите, че ще ви е необходимо, умножете го по две и сменете мерната единица със съседната по-висока. По този начин за едночасова работа отделяме два дни.

А ето ги и обещаните в заглавието 10 правила за ръководителя на проекта:

Стремете се да изглеждате изключително важни.
Опитайте се да бъдете забелязвани с важни лица.
Говорете с авторитет, но се разпростирайте само върху очевидните и доказани факти.
Не се впускайте в спорове. Ако бъдете притиснати до стената, задайте неуместен въпрос и се облегнете назад с доволна гримаса. След това сменете темата.
Слушайте внимателно, докато другите обсъждат проблема. Нахвърлете се внезапно върху някакво банално съждение и ги закопайте с него.
Ако някой подчинен ви зададе уместен въпрос, погледнете го, като че ли си е загубил ума. Когато наведе глава, му задайте същия въпрос в перифразирана форма.
Когато сте извън кабинета си, вървете с бърза крачка – това свежда въпросите на подчинените до минимум, а на висшестоящите прави добро впечатление.
Винаги дръжте вратата затворена. Най-добре постоянно да сте във „важно” съвещание.
Давайте всички нареждания устно. Никога не пишете, а още по-важно не се подписвайте!
Доберете се до блестящ пост, но не се набивайте на очи. Нека друг да е „лицето”, дори с риск вие да сте „задника”. Нали седите на меко – какво ви пука.