StartUp: Заблудите на оптимизма

Явор Янкулов, доктор по икономика,
Мениджър обучения, e-training.bg

„Оптимизмът е широко разпространен, упорит и скъпо струващ“.

Шансът един малък бизнес да оцелее през следващите пет години е под 35%. Но ако започвате бизнес и имате гениална идея, а то е ясно, че имате – вие не вярвате в горната статистика.

Вероятно си мислите, че като шофьор сте над средното равнище. Може и с малко, но все пак над. Така си мислят 90% от шофьорите. Очевидно е, че половината от тях/нас са в заблуда.

Вие имате нов бизнес или поне имате идея за нов бизнес. Не се крийте, знам че е така. У нас всеки втори има идея за нов бизнес. Аз нямам такава идея, значи вие имате! За сметка на това моят бизнес оцеля повече от 5 години, затова мога да се правя на експерт по темата.

И така, моля отговорете на следващата анкета:

1. Оценете от 1 до 10 шанса за успех на вашия бизнес/предприемаческа идея.
2. Оценете вероятността за пълен провал на вашия бизнес/предприемаческа идея.
3. До каква степен успехът на вашия нов бизнес (ще) зависи от вас самите, от онова което правите, от вашите собствени усилия?

В следващите редове ще стане дума за някои разпространени вярвания и очевидни заблуди, които като статистика са забавни, нo на практика често са пагубни. Или поне в 65% от случаите в рамките на първите 5 години водят до фалит.

Напоследък стана модерно да правиш Startup. Това не е просто малък бизнес, а модерен съвременен бизнес. Традиционните компании са демоде, brick-and-mortar, както казват на запад, а тук говорим за идеи, креативност и високи технологии. Последното най-често означава, че ще продаваме по интернет или поне ще имаме сайт. В краен случай, ще ни има във фейсбук. Защото да продаваш терлички, плетени от баба, не е много иновативно. Е, когато ги продаваш в Щатите, по интернет и на цена от 40 долара, това вече е друга работа. Но стига закачки, да се върнем на статистиката.

Въпреки че много от предприемачите знаят за песимистичните резултати на новите компании, 60% от тях считат, че бизнес като техния определено има висок потенциал да успее. А когато въпросът опира до оценка на шанса за успех на собствения „стартъп“, тогава процентът достига 81. Предполагам, че и вие сте оценили шансовете си за успех поне със 7, а най-вероятно с 8. Ако сте под 27 години, оценката вероятно е дори 9. И почти сигурно не считате, че вероятността за провал е 65%. Статистиката е за лузърите, а вие сте смел предприемач. Кой, ако не вие и кога, ако не сега! Който не играe не печели! Съдбата обича смелите! Може да продължаваме с мотивацията до безкрай.

Всъщност, вероятността да спечелите от StartUp е малко по-ниска от вероятността да спечелите при случайно избрана високо рискова инвестиция, ако последната все пак се управлява от инвестиционно дружество. При това печалбата от високо рисковата инвестиция ще е значително по-голяма, а усилията определено по-малки. И пак можете да се хвалите, че сте предприемач и иноватор, никой няма да ви пречи.

Един от плюсовете на оптимизма е, че кара човека да упорства. Това обаче е и най-големия му недостатък. Предприемачите поемат риск, това си е по определение още от времето на Шумпетер (Joseph Alois Schumpeter). Ако не сте го чели, няма значение. Човекът е гениален теоретик, в това число и по въпросите на предприемачеството, но и сериозен провал, поне що се отнася до успехи в реалния бизнес. Пише великолепни неща още преди да навърши 30, по някое време се отдава на бизнес, а след това почти до края на живота си връща дългове с професорската си заплата.

У нас много се говори за това, че нищо не се прави в помощ на предприемача. Няма безлихвени кредити, няма стимули, само данък печалба дето е 10%, ама то един Startup не е задължително да е на печалба, та и това се явява излишно. Поредното правителство е сляпо и глухо за душевни терзания на „стартъпъра“, а това определено е прът в колелото на прогреса. Но както е казал един Самоковски кмет: „Най-много съм ти помогнал с това, че не съм ти пречил.“

На запад хората си имат Програма за подкрепа на изобретателите, която срещу малка такса ти дава оценка за риска от твоя бизнес и перспективите за успех на гениалната ти идея. (Малка такса, но взимат пари, нали? И там няма на вересия.) Оценките се базират на 37 критерия, сред които: необходимост от продукта, производствена цена, тенденции в търсенето и пр. Над 70% от кандидатите получават оценка „нема да го бъде“, като тази оценка е забележително точна. Само 5 от 411 проекта, на които е дадена такава оценка, но все пак предприемачите са поели риска да продължат, стигат до търговска реализация и нито един няма голям успех.

То да видиш ти, ако поне един от тези пет беше я Епъл, я Майкрософт или Гугъл, как сега щяха да ги разнасят онези кухи анализатори от Програмата за подкрепа.

А защо цели 411 предприемачи са продължили да упорстват въпреки лошите прогнози? Ами защото 47% от получилите отрицателна рецензия все пак са решили да опитат и средно взето са удвоили загубите си преди окончателно да се откажат, най-често просто поради липса на повече средства, а не поради липса на кураж, амбиция или предприемчивост? Оптимизмът, инатът и глупостта очевидно са безгранични.

Предприемачите, които са претърпели провал, се опират в самоувереността си на вероятно погрешното допускане, че са научили много от опита си. Иначе казано: „Което не ни убива ни прави по-силни!“ Истината е, че което не ни убива просто не ни убива (за сега).

По-паметливите помнят, че в началото имаше една анкета с 3 въпроса, като за третия още не е станало дума: „До каква степен успехът на вашия нов бизнес (ще) зависи от вас самите, от онова което правите, от вашите собствени усилия?“

Това очевидно е лесен въпрос, като вероятността и вие да сте казали, че „успехът зависи само от вас“ е над 80%. За съжаление статистиката не обича смелите, но да се надяваме, че поне ще ви направи по-силни. Резултатът на един начинаещ бизнес зависи колкото от собствените усилия, познания и опит, толкова и от поведението на конкурентите и промените на пазара.

Няколко души вече взеха Нобелова награда за разсъждения по тази тема. Един от тях е Джон Наш (по-известен като Ръсел Кроу в „Красив ум“), като в бизнес обучения често правя една моя игра с трима конкуренти и променящ се пазар, основаваща се на неговата „Дилема на затворника“. Вариантът е прост – имате възможност за печалба/загуба, като 1 от възможните 4 варианта е най-безопасен, но и с най-малка възможност за печалба. Играл съм играта над 100 пъти и статистически този вариант трябваше да се е паднал поне 25 пъти. На практика имам точно 4 такива ситуации, като участниците винаги след това правеха високо рисков избор, сякаш засрамени от нерисковото си поведение. В последващия анализ най-често оценката е, че са сгрешили, играейки „на сигурно“. На практика няма „грешка“, защото няма загуба, но явно усещането е такова. В същото време, при избран висок риск и регистрирана загуба, участниците продължават да запазват рисковото си поведение с обяснението: „Вече бяхме на загуба, длъжни бяхме да продължим да рискуваме.“

Никога не сме „длъжни да продължим да рискуваме“, но явно такава е човешката природа.

Да направим нов тест:

1. Как очаквате да се променят приходите ви за в бъдеще? – a) Ще се увеличат; b) Ще намалеят; c) Ще останат същите.
2. Ако първият ви брак е бил неуспешен, бихте ли се омъжили/оженили повторно?

Множество изследвания показват, че оптимизмът е наследствен. Ако генетично сте надарени с оптимистична деформация, вие определено сте късметлии. Оптимистите често са весели и щастливи, а от там и харесвани; те са по-адаптивни към неуспехи и трудности, вероятността да изпаднат в клинична депресия е минимална, имунната им система е по-стабилна, чувстват се по-здрави и най-важното – наистина е вероятно да живеят по-дълго. Последното е проверено на практика с изследване на хора, чиято продължителност на живота е надхвърлила средната. Те работят повече, но са по-големи оптимисти за бъдещите си приходи (проверете отговора, който дадохте на първия въпрос). И да, оптимистите са по-склонни да се оженят повторно след развод, което си е „класически триумф на надеждата над опита“.

И все пак именно оптимистите най-често са успешни предприемачи.

Погрешно твърдение, просто размених причина и следствие. Правилният вариант е:

Успешните предприемачи най-често са оптимисти.

Има разлика, нали? Много оптимисти не са станали успешни предприемачи. В действителност повечето оптимисти, които са опитали да бъдат предприемачи, са се провалили. Но това е суха статистика. Като хора имаме склонност да гледаме не цялата картина (статистика), а отделните красиви, героични и романтични примери. Затова образът на отделния успешен предприемач е толкова завладяващ и популярен. И правилно! Всички имаме нужда от надежда и пример.

За финал:

Нарочно бях по-краен и на моменти саркастичен, за което не се извинявам. Ако не сте съгласни с някои от предложените изводи или статистическа информация, направете рекламация пред Даниъл Канеман (Daniel Kahneman), също Нобелов лауреат, но не е известно да е имал Startup от какъвто и да е тип. Той доказва, че предприемачите се отличават с една важна черта – оптимизъм. „Талантливи са и са имали късмет, почти със сигурност повече късмет, отколкото познание.“

Което още Дядо Вазов го е казал с една фраза от „Под игото“: „Лудите, лудите – те да са живи!“  Но явно нобеловите лауреати не четат българската класика.