Има ли размерът значене? В тази статия ще разкажа за едни донякъде забавни и надявам се поучителни идеи, родени от малкия бизнес, и достойни да влязат в учебниците по маркетинг. Всички знаем, че за добрите идеи не ни трябва задължително голям отдел „Проучване и развитие”, нито скъпо платени съвети от „криейтив” агенция. Е, ако можете да си ги позволите – още по-добре. Ако не, можете просто да откраднете добри идеи от умни хора, които са готови да ги споделят с вас. Както направих аз преди доста време и надявам се успявам да го правя и до сега. И една уговорка: по-нататък ще става често дума за мед, дори за пчели, но няма да говорим за Мечо Пух. Още по-малко за Прасчо.

Всички ние искаме да знаем много неща за нашите клиенти – как взимат решение за покупка, как ще приемат новия ни продукт, каква цена биха били готови да платят, доволни ли са от обслужването, което получават и още много важни въпроси. За целта търсим начини да разберем това, прибягвайки до някои маркетингови инструменти. Два от най-популярните са „Фокусна група” и „Таен клиент”. Но дали те са достатъчно верни и в какви случаи можем да ги прилагаме успешно? Различават ли се по нещо от гледането в кристално кълбо или хвърляне на боб? И дали не крият в себе си повече заплахи, отколкото ползи могат да ни донесат?

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, E-training.bg Известно е, че всеки има право на (една) грешка, но дали можете да си позволите този лукс? Ако проектът е важен за вас прилагайте принципа „Задачата е по-важна от хората.” Ако се чудите за какво иде реч, припомнете си статията „Работата или хората” и тогава ясно ще разберете и какъв стила на поведение най-често използват успешните мениджъри на проекти. Ако имате макар и минимална възможност, настоявайте сами да формирате екипа по проекта. Най-малкото, настоявайте сами да определите „ключовите фигури”.

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, E-training.bg Като мениджър задължително ви се налага да управлявате проекти. Или скоро ще ви се наложи. Това е и един основен тест за новия мениджър дали може да се справи на тази позиция. Не рядко, управлението на проект се възлага и на човек без мениджърска позиция именно за да се провери неговата компетентност в реални бойни условия. Каква е разликата между това, да управляваш „на пълен работен ден” и това да управляваш проект? Има ли особености, които трябва да се познават на практика? Теорията и практиката дават много съвети по темата, но някои от тях са по-важни от другите. Ще намекнем само, че на практика над 80% от проектите се провалят.

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, e-training.bg Предупреждение от автора: В следващата статия има продуктово позициониране. Освен това, както и във всички други статии, изложената позиция е лична, което я прави манипулативна. Но вие си го знаете. Имайки значителен бизнес опит, аз си оставам „даскал” по душа и занятие. Харесвам афоризма: „Който го може го прави, който не го може – учи другите.” Но тук ще става дума именно за това, дали те бива да учиш другите. Единствено търговците ви правят продажби и носят печалба. Ако имате 1 останал лев, похарчете го за тях. Но както казват китайците: „Не давай на гладния риба, а въдица.” Трябва ли ви обучение по продажби? Разбира се, иначе аз какво ще работя. Сериозно погледнато обаче, има няколко основни грешки и заблуди, свързани с обученията по продажби. В произволен ред на важност, но както ще забележите свързани една с друга, те могат да се подредят така:

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, E-training.bg „Как да мотивирам хората?”. Всеки мениджър си задава този въпрос. Теорията на мотивацията предлага различни обяснения, подробно представени в множество теории – съдържателни, процесуални, теории за поддръжката и пр. Но мениджърът практик няма време за тях. А и добре знае, че теорията не работи в практиката. В противен случай университетските преподаватели щяха да са най-успешните мениджъри, нали така?

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, e-training.bg В статията “Търговски и маркетингови войни”, разгледахме различни варианти на водене на „бойни действия” на пазара, като за финал намекнахме за огромните възможности на т.нар. „партизански действия”. В действителност, те далеч не са само малки атаки, имащи за цел да дразнят голямата фирма. Нещо повече, умели партизански действия не рядко се прилагат и от най-големите компании на пазара. Споменавайки за „партизани”, искрено се надявам, че в съзнанието ви изниква популярният образ на Че Гевара – барета, усмивка, леко проскубана брада и, разбира се, пура, вместо популярният на времето кадър „другарят Янко се здрависва с партизаните”. А ако не знаете кой е Янко, още по-добре. Ако ви интересуват партизанските стратегии в бизнеса и воденето им при различни територии, четете нататък.

Интересувате ли се от стажанти или от работещи на не пълен работен ден студенти? Имате ли специална програма за набиране на кадри от ВУЗ-овете? Наехте ли вече служител, който още няма навършени 25 години? Честито! Вие вече сте се сблъскали с “Поколение Y”. Това са родените преди 20-25 години. Наричат ги още поколение “Милениум” или поколение “Защо?”. Видимо, те не споделят мнението, че който много пита – бързо остарява. Толкова ли е различно това поколение, че да му обръщаме специално внимание? По какво се различават те от нас, имащите няколко години (в повече) практически бизнес опит? Долните изводи не са направени конкретно за българската действителност, но силно се припокриват с нея. Позволили сме си само някои лични коментари, за да приближим гледната точка към нашата бизнес реалност.

Явор Янкулов, доктор по икономика, Мениджър обучения, e-training.bg Въпросът “Защо хората купуват?” е интересувал продавачите столетия наред. Много от нас знаят, че след представяне на продукта клиентите вземат решение от типа: “да купя - да не купя”. Но какво става в действителност, как точно в конкретния случай се взема това решение, за продавача остава загадка. Можем да оприличим съзнанието на клиента с черна кутия, в която не е възможно да разберем какви процеси протичат - знаем само какво въздействие сме оказали ние и какво се е получило като краен резултат.